СЕМИТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. 1. Само ед. Съвкупност от особености, качества на семитските народи и тяхната култура. В семитизма срещаме и един друг вид табу. Жени след раждане, човек, докоснал труп, временно са обявени за табу и отстранени от обществото. С. Жеков и др., ТМКБ XI, 46.
2. Дума или друго езиково явление, които са характерни за семитските езици, но са проникнали в език, неродствен на семитските. Отделят се [в старобългарските паметници] семитизми, преминали в старобългарския литературен синтаксис от еврейски чрез гръцки. Л. Грашева и др., КМЕ I, 194. Като негови [на новозаветния гръцки] най-характерни особености се отбелязват следните черти: склонност към създаване на неологизми, някои морфологични опростявания, наличие на семитизми (влияние на някои явления, свързани със староеврейски и арамейски език). Д. Иванова, ИНКЕ, 369.
3. Само ед. Търпимост, толерантност, положително отношение към евреите на религиозна и расова основа. Грешката на семитизма не е в това, че еврейският народ или еврейската наследственост не са наистина добри, а в това, че интелигентността, доброжелателността и добротата не са, слава Богу, монопол на еврейския народ, а универсална характеристика на човечеството изобщо. СФ, 2009, кн. 2, 182.
– От фр. sémitisme.