СЕМСЕЛЀ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Потекло, произход, корен; повлек2, повлекло2, повой2, коляно2. – На стареца можеш да оскубеш четинестата брада косъм по косъм, ще мълчи като сом. Такава му е жилката – от хайдушко семселе е. З. Сребров, Избр. разк., 22. От цялото дядово Ценово семселе беше останал само той и унуката му. М. Георгиев, Избр. разк., 48. Да ти са свърши коренът и семселето. Клетва, П. Р. Славейков, БП I, 134.
– От араб. през тур. silsile ‘верига’.