СЀМЧИЦА ж. Умал. от семка. Слънцето бе стигнало до всяко коренче, до всяка семчица, до всеки червей и беше ги извикало за живот. Ил. Волен, МДС, 140. Виж, и птиченцето си събира храната, и тревичката си отглежда семчица – вмеси се в разговора Вагрила. М. Яворски, ХСП, 132. Как от семчицата става великански дъб... Й. Вълчев, СКН, 501.