СЕНÀР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който се занимава с отглеждане на тревисти растения за добив на сено. Там, където ливадата е мочурлива, а сеното некачествено, сенарите поръсват дървесна пепел, за да порасне ситна детелина. С. Герджиков, ББ, 237.

2. Човек, който пласти и събира сено. А невестата побегне, па бегала, бегала, па стигне едни сенари. СбНУ XLI, 460. „Само повече леб да има – друго ти не требе“, казват добродушните сенари. СбНУ XXXII, 30.

3. Истор. През Средновековието – чиновник, който събира десятък от сеното. Сенарят е бил един от по-низшите провинциални чиновници. Ив. Билярски, ИСБ, 368. Това, което отсетне, през турското време, получава названието беглик – данък върху овците, козите, в средновековна България е известно повече под имена, съобразно характера на облагания данък: „мостнина“, „броднина“, „сенари“, „прахтори“, „глобари“ и пр. Вл. Алексиев, ОИБП, 60-61.


Източник: Речник на българския език (онлайн)