СЀНЕН1, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до сено. На горния край на двора сгради плевнята, а до нея дигна ограда за сенните купи. А. Страшимиров, А, 532. Сеното може да се съхранява в неговото естествено състояние (напълно или частично изсушено) като сенно брашно или във вид на брикети или гранули. Ил. Москов, СС, 173.
СЀНЕН2, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Само в съчет.: Сенна хрема. Мед. Остро алергично състояние на организма, породено от свръхчувствителност към цветния тичинков прашец (полен), което се характеризира с възпаление на носната лигавица, хрема, кихане, сълзящи очи, пристъпи на задух и др.; алергичен ринит. Сезонната проява на сенната хрема се дължи на разпространението на полените през пролетта и лятото. Р. Арнаудова и др., ДДВБ I (превод), 10.