СЕНЀТ м. Остар. и диал. Документ, разписка, запис. Два-три пъти ми са предлага да подпиша на един сенет, че нямам познанство с никого от въстаниците. З. Стоянов, ЗБВ III, 118. Без записка (сенет) никому нищо не давай и нищо не совершавай. А. Гранитски, ПР (превод), 114. Сите поверували, оти и скрили парите жена му [на търговеца] и син му. Затоа сите си посакали, що имали за земане со сенети. СбНУ XXIX, 159.
– От араб. през тур. senet. – Друга форма: сенèд.