СЕНЗАЦИÒННОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от сензационен. Запрелиства някакво илюстровано списание. Със стереотипната репортажна сензационност се съобщаваше за някакво циганче в Унгария, което още не ходейки на училище, можело да извършва на ум сложни аритметични действия. Л. Дилов, МСП, 54. Виктор Юго проявява много вкус в създадения от него чисто романтичен образ на Есмералда. С този образ са свързани най-невероятни положения в романа, цялата онази сензационност, която се крие зад тайнствените срещи, в мрака на средновековните улици. Д. Митов и др., ЗЛ, 185.