СЕНЗИТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който се отнася до възприемане, усещане със сетивата; сетивен, осезателен, сензорен. Клинично те [заболяванията] се проявяват с развитие на неврологична симптоматика: разстройство на сензитивната сфера – загуба и изменена чувствителност, отпадане на функциите на сензорните органи. Н. Рибарова и др., ЕИЗ, 304. Обикновеното произхождение на усещанията е това, че физическите импулси влияят върху нашите сензитивни нерви и пораждат в тях и в централната нервна система разни физиологически процеси. Кр. Кръстев, КФ, 24. Сензитивна инервация. Сензитивни рецептори. Сензитивна реакция.
2. Който се получава, придобива или извършва чрез сетивата; сетивен, осезателен. Като разделяше познанията на сензитивни (получавани чрез сетивата) и интелектуални (принадлежащи на нашия разсъдък), Волф говореше само за законите на интелектуалното познание. Р. Кръстева и др., ИФП (превод), 444. Звукоподражанието съдържа един съществен, обективен, психически момент, при който ние се стараем да предадем чрез звукове сензитивните възприятия. НВ, 1904, кн. 8-9, 688.
3. За човек – който проявява силна физиологическа или психическа реактивност на външни въздействия върху сетивата; чувствителен. Методът не е приложим при високо сензитивни пациенти. // За част от тялото на човек – в който се проявява силна изостреност на сетивните усещания; чувствителен. Аналната област е високо сензитивно място и е фокус на различни негативни и позитивни усещания. Ал. Атанасов, Х III, 163.
4. Който е със силно изострено усещане, чувствителност към околната среда, към събития, отношения, хора; чувствителен, сетивен. Ненапразно [Гьоте] е нарекъл най-хубавото си стихотворение „Балада на външния живот“: цялата съвкупност и общност на човешките действия и движения тук е епическо събитие, чието въздействие върху сензитивната душа на поета са излива в терцини. Б. Пенев, ССЕ, 551. // Който възприема света чрез своята сетивност, чувственост, а не чрез емоциите или интелекта си. Дебелянов не е сензитивен, а емоционален поет. Ат. Далчев, Съч. II, 84. Като поет той [Джагаров] е сензитивен, вярва в конкретните неща, най-общо казано, на живота. З. Петров, ПС, 163.
5. За тест, апарат, метод и др. – който показва висока точност при отчитането на някакво въздействие; чувствителен. Сензитивни методи за диагностика.
– От фр. sensitif.