СЀНЗОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Техн. Който се отнася до сензор (в 1 знач.). При транспортни платна с повече от две платна на движение в посока е наложително използването на сензорни системи за отчитане на показателите на трафика. СбНКЛ 2018, 15. Целите, засечени от сензорните системи, ще бъдат указвани на различни типове оръжия (ракети, самолети, кораби, войници на бойното поле). С. Евлогиев и др., НП, 309. Сензорен детектор.
2. Спец. Сетивен (в 1 знач.). У бозайниците се появяват и все повече се диференцират, от една страна, сензорни, т.е. сетивни центрове, свързани с отделните сетива. Псих. Х кл, 19. При значителен дефицит на кислород в артериалната кръв на фона на адаптивните реакции възникват изменения в дейността на главния мозък, които се проявяват във вид на сензорни и двигателни разстройства. Ст. Раданов, СМ, 172. Сензорната организация на човека е достатъчна, за да може да опознава обективната действителност. АК, 1971, бр. 1, 3. Сензорен апарат. Сензорен стимул.