СЕНЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Книж. Който е свойствен на старостта; старчески. Към хроничния емфизем се отнася и т.нар. старчески (сенилен) емфизем. М. Василев и др., ВБ, 78. Болестта на Алцхаймер се характеризира с прогресивна загуба на паметта и познавателната функция в средната възраст. Подобно увреждане при по-възрастните индивиди се нарича сенилна деменция. Н. Цанева и др., МФ (превод), 255. Сенилна остеопороза.
2. Разг. Който е с деменция. Сенилен старец.
– От фр. sénile.