СЕНЍЛНОСТ, -ттà, мн. няма. 1. Книж. Състояние на човек в старческа възраст; старост. Състоянието да бъдеш стар или остарял може да се обобщи като старост (сенилност). Г. Бекярова и др., ПФ, 596.

2. Разг. Състояние на човек, който страда от деменция. Сенилността не е нормално и обичайно явление на стареенето, тя е болестно състояние. ПсихИ, 2011, кн. 2, 225.


Източник: Речник на българския език (онлайн)