СЀНИЦА ж. Диал. 1. Заслон, навес. Димановият Кърчо бе вече под дугенската сеница и нервно ровеше земята с преден крак. П. Росен, ВПШ, 66. Под бука сеница / сам Бог седеше. Нар. пес., СбНУ VIII, 106. Седнала йе Яна, / леле, под бела лозница. / Айде ле, под сенка сеница! Нар. пес., СбНУ XXIX, 35.
2. Колиба от шума (Н. Геров, РБЯ).