СЀНИЩЕ1, мн. -а, ср. Диал. Зъл дух, призрак, таласъм; плътеник, тенец. Тя слушаше разговорите им, песните им, гледаше как пъдеха от хижата, от людете и от добитъка болести и бесове, вампири и сенища. Д. Талев, С II, 191. Други 3 – 4 къщи видях в селото запустели: напуснали ги стопаните им, защото нощно време им се явявали вампири и сенища. УП, 1923, кн. 4-5, 196. У нас, българите, ние се натъкваме на вярата в таласъми и сенища с разни имена и под разни видове, които крепят и пазят известни постройки. СбНУ XXXIV, 337. Смрека ке закачат троа да почадат (укадят), за да не може вапир да влезе или друго некое сенище (дух). СбНУ I, 18.
СЀНИЩЕ2, мн. -а, ср. Диал. Гъсти клони, които правят сянка. Буките мълчат, пият с корени влага от меката земя. Дигат големи сенища към слънцето. Какво им е – да растат. З. Сребров, МСП, 62.