СЀННИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Лек заслон от клони, трева или покритие от леки материали, закрепено върху подпори, за предпазване от слънце, дъжд и под.; навес. В равнинните и хълмисти райони на страната, когато през летните горещини овцете не могат да пасат, ги откарват да пладнуват под сенките на дърветата, в кориите и горите или под специално построени сенници. Сенниците са продълговати навеси от по три реда забити в земята колове, покрити с шума. Под един сенник лежат до 150 овце или кози. Г. Георгиев и др., ЕБ II, 44. Говедата могат да се хранят на двора целогодишно. За целта над яслата се изгражда сенник, който да ги предпазва от пряката слънчева светлина и от валежите. Д. Киречев, ТЖ, 257. – На противоположния склон на хълма се намират сенниците за елените и цялата местност е превърната в хубава ливада. С. Ставрев, ТСП, 40-42. В село са турци надошле, / Калино пиле шарено, / да изкаруват селяни, / зелена шума да сечат, / в поле сенници да градат, / турска си сватба да мине. Нар. пес., А. Илиева, НТС, 381. // Леко приспособление от плат, прикрепено на подпори, за предпазване от слънчевите лъчи на плажа. Аерацията е удобно да се провежда и през летните месеци на лечебния плаж под специални сенници. Ст. Стаматов, БЛТ, 135. В началото на юли започнаха да ходят и на плажа по няколко пъти в седмицата. Слава си носеше от къщи парче бял плат, Аньо забиваше в пясъка четири колчета, опъваше платното и така приготвяше сенник. И. Петров, ХВ 2005, 566. Практично нещо са това сенниците. Плащаш някакви си 30 – 40 стотинки и имаш право да лежиш на сянка изцяло или частично цял ден. Тарас, ТМ, 113. // Леко приспособление, покритие, поставено над нещо за предпазване от слънце, дъжд и под. Над мястото за управление [на валяка] се поставя сенник. П. Кътов, МХС, 179.
2. Сгъваемо покритие, обикн. изработено от плат или друга мека материя, поставено над прозорец, балкон, витрина и под., за да предпазва от слънчевите лъчи; тента, слънчобран. Терасите се обезопасяват и оборудват със сенници за ползването им за игри или сън на открито. Цв. Симеонов и др., АТС, 93. Използваните балкони за извеждане на децата на открито трябва да са с благоприятно изложение и да са защитени със сенници и ветрозащитни съоръжения. Б. Попов и др., ХХПБ, 111. Тя вървеше спокойно, без да се спира под балконите и спуснатите сенници на витрините. Кл. Цачев, СШ, 138. Отдалеч се дочуваше врявата на пазара, гъгнивият глас на грамофона, отрано пуснат пред казиното, над чийто плочник беше опънат сенник на сини и бели ивици. Ем. Станев, ИК III, 157.
3. Издадена напред част от фасадата на сграда обикн. над прозорец, вход, балкон. В полетата между волутите се отваря по един портал, чийто силно издаден сенник е увенчан отново с монументална статуя на светец, открояваща се върху висок и засводен прозорец. М. Бичев, АНВ, 427.
4. Издадена напред част на шапка, шлем и под. за предпазване на очите от слънчева светлина. Христо Чернев обичаше да сменя каскетите си. Той си подбираше различни – едноцветни и карирани, с къси козирки и широки сенници. Ст. Поптонев, ОБЛ, 119. Беше трудно да го познае в новия клин и ботуши, с тая въдичарска шапка с дълъг сенник, с раница на гръб. К. Колев, М, 88. И когато кехаята удари коленете си на бялата кожа, ходжата обърна каскета си със сенника към тила – службата започваше. Б. Несторов, СР, 90. Великият войвода бе дигнал побеляло лице срещу пламтящата звезда, очите му проблясваха втренчени под сенника на шлема. Д. Талев, Съч. VII, 433.
5. Фабрично поставено на предното стъкло в автомобил подвижно приспособление, което служи при нужда за предпазване на шофьора или пътника на предната седалка от слънчевите лъчи. Като стигна до колата си, видя квитанция за глоба за неправилно паркиране, пъхната под чистачките. Бутна я под сенника на предното стъкло и подкара към града. Ст. Стойчев, СМ (превод), 42. // Парче от специална материя, обикн. с правоъгълна или овална форма, което се поставя от вътрешната страна на автомобила на стъклата, за да го предпазва от слънчевите лъчи.
6. Приспособление към лампа или друго осветително тяло, което го покрива и служи за насочване на светлината и предпазване на очите от нея. Притъмняваше. Пашата запали висящата над тях лампа с голям ажурен сенник. С. Чернишев, ЛО, 37. На масата беше сложена лампа с бронзова подложка, а стъклото на лампата покриваше бял стъклен сенник. Д. Спространов, С, 162. Целите ѝ сутрини минаваха в тичане по магазини, антиквари и тапицери. Връщаше се натоварена със сенници за лампа, със статуйки, покривчици, възглавници и пердета. Ст. Загорчинов, ДП (превод), 155.
7. Остар. Лек украсен чадър за предпазване от слънчевите лъчи, използван в миналото предимно от дами; слънчобран, слънцебран, омбрела. Жените имат еще и други облекла като: гердан, сенник (малка омбрела). Т. Шишков, ПХ (превод), 42. Шестима добре облечени американци, от които някои носеха сенници (омбрели) направени от пера, преминаха през испанския лагер. П. Кисимов, ОА II (превод), 59.
8. Старин. Палатка, шатра; чадър. Смело към царския сенник / подкради се тихо мъстителний пленник / със дъх затаен на уста. К. Христов, Т, 76. И му [на Ахилес] отвърна тогава Приам, боговидния старец: / „Ти не кани ме на стола, Зевсови сине, додето / Хектор лежи непогребан в сенника ти“. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 68. Нашите прадеди са обитавали в пещери и сенници (чадъри), а ний правим палати за богатите и колиби за сиромасите. Пч, 1871, кн. 1, 15.
СЀННИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Бот. Вид съцветие, при което отделните цветни дръжки, които са с приблизително еднаква височина, излизат от една точка, поради което имат форма на чадърче. Ябълките са листопадни видове, с прости, по края назъбени листа. Цветовете – бели, розови или червени, са събрани в сенници. Ал. Обретенов и др., ЛЕР, 222. В грамадното болшинство растения цветовете се разполагат на групи в един или друг ред. Такива групи цветове се наричат съцветия. Така при вишнята съцветието е сенник, при ръжта клас. Бтн V и VI кл (превод), 70. Цветовете [на игликата] се намират на върха на стъблото в сенници. Хр. Аврамова, ДР, 112.
◊ Прост сенник. Бот. Сенник, при който всяка цветна дръжка завършва с един цвят. Всеки лъч [на съцветията] завършва с прост сенник. Д. Киречев, ТР, 140. Сложен сенник. Бот. Сенник, при който всяка цветна дръжка завършва не с един цвят, а със сенниковидно съцветие, което носи цветовете. В сложния сенник на моркова има до 100 и повече бели цветчета. Бтн V и VI кл (превод), 107. Според начина, по който са разположени цветовете, различаваме следните съцветия: грозд, сложен сенник при дивия морков и други. Бтн VI кл, 108.
СЀННИК3, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Постройка за съхраняване на сено, слама и под.; сеновал. Шумът и гласовете идваха от дъното на мръсния и разкалян двор. Там имаше сенник, но от сено нямаше и помен. Ст. Загорчинов, ДП, 479. Полковникът заповядва да се сринат „всички сенници, обори, сайванти“, за да не се укриват в тях въстаници. П. Зарев и др., РБЛ I, 452. Изсушеното сено се туря или на купи, или камари, или пък се съхранява в покрити помещения – сенници. Ж. Ганчев, ХДЖ (превод), 267.