СЕНÒ, мн. няма, ср. Окосена и изсушена трева, която се събира, складира и използва за храна на селскостопански животни обикн. през зимата. Ливадите бяха окосени, но купите още стояха по тях и въздухът беше наситен с мирис на прясно сено. Д. Ангелов, ЖС, 76. Навсякъде другаде тревата е ниска, окосена – откосите дори личат и сеното не е още прибрано. Ст. Загорчинов, ДП, 142-143. Добитъкът изядаше сеното и царевицата, а после гледаше с широките си жадни очи към тъмнозелените, подухвани от вятъра люцернови ливади и сумтеше. К. Калчев, ЖП, 122. Косачите, по бели ризи, пристъпяха напред и до всякого се показваха редове зелена окосена трева. По-нататък берачи с песни събираха с вили сеното на купи. Д. Манчев, БЕ II, 93. Калина сено пластила / в гората под планината. / До пладне сено пластила, / от пладне копа правила. Нар. пес., СбНУ XLIV, 456. Ливадно сено. Люцерново сено. Детелиново сено.
◊ Кумово сено. Диал. Млечният път на небето; кумова слама, попова слама. Наречений Млечний път (Кумовото сено) сиреч, виждан что опасва из около небото как пояс, са купове от много звезди. Ив. Богоров, КГ, 44.
~ На две магарета <два коча> сено не мога да разделя. Разг. Пренебр. Не съм способен за нищо, некадърен, глупав съм. Ганчо Заяка и Фачко Попчето чашата си не делят, но не могат раздели на две магарета сено. Ив. Вазов, Съч. VIII, 6. – Видиш ли го чеширкото, на два коча сено не може да раздели, ама да вика – знае... Все такива са. Н. Хайтов, ПЗ, 70. Под сеното вода прекарвам. Диал. Умея да постигам целите си, като действам тайно, скрито, представяйки се за тих, скромен. Поливам / полея под сеното вода на някого. Диал. Правя тайно нещо лошо на някого, с което да му навредя, да го ощетя. Явно да се меси в градските работи Григор знае, че не е време. Но той са служи с подземния лост. Но с това той е по-опасен, защото, като го не виждаш насреща си, не можеш да са огадиш отде ти полива под сеното вода. Г, 1863, бр. 3, 22-23. Търся игла в купа сено. Разг. Полагам излишни, напразни усилия да намеря нещо или някого. – По всяка вероятност убиецът пътува със същия влак. И според мене трябва точно оттук да започнем нашите издирвания. – Ами с влака пътуват хиляди хора... Все едно е да търсиш игла в купа сено... П. Вежинов, ПЛН, 46.