СЕНОВÀЛ м. Помещение или навес за съхраняване на сено. В предния двор се намира жилището на стопанина, на домашната прислуга и хамбарът, а в задния двор – оборът, сеновалът, помещения за постоянните и временните работници. Д. Димитров и др., КИБА, 289. – Подпалим ли сеновалите на аскера и плевниците край ония градове, дето има конница – свършено е с нея. Ст. Дичев, ЗС II, 596. На двора бели и черни овце подръпваха с устни сено от сеновала. Д. Вълев, З, 29. Той се връщаше вечер от сеновалите, изтърсваше осилите от маншетите си и лягаше да спи. Ив. Давидков, КХ, 69.
– От рус. сеновал.