СЕНОКОСЀНЕ, мн. няма, ср. Сенокос1 (в 1 знач.). Смятам, че имаме пълното основание да заключим за съществуването на сенокосенето като ангария и в средновековна България. Ив. Билярски, ИСБ, 367. Значително ще се разшири механизацията при сенокосенето, прибирането на фуражите, фасула и др.