СЕНСИБИЛИЗÀЦИЯ ж. Спец. 1. Повишаване на чувствителността на организъм към определени вещества. Опитно се е удало да се предизвика остър нефрит с помощта на чужд белтък след предварителна сенсибилизация на организма на животното. Л. Митов и др., ВБ, 224. Един и същ мед в зависимост от дозировката може да доведе до сенсибилизация. Ст. Младенов, ПП, 94-95. Въведената доза алерген предизвиква сенсибилизация на животното. Е. Латева и др., РПФ, 50.
2. Увеличаване на чувствителността на фотографската плака към някои светлинни вълни с определени дължини. Негативите са черно-бели, така че отпада необходимостта от цветна сенсибилизация на позитива. Й. Малиновски, ХФ, 10.
3. Химическа обработка на повърхността на метални плочи с разтвори от киселини и соли, за да станат чувствителни към светлината.
– От лат. sensibilisatio. – Друга (остар.) форма: сензибилизàция.