СЕНСУАЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Философско направление, което признава сетивните възприятия, усещането за решаващ и дори единствен източник и основа на познанието, в противоположност на рационализма. Отлично разбирайки, че истинска реалност може да бъде само материята, Берклей съсредоточава всичката сила на мисълта си върху това – да докаже, че от гледището на сенсуализма нейното битие е невъзможно. Г. Бакалов, СНФ (превод), 20. Кантовият рационализъм не е просто възвръщане към класическия рационализъм, а дълбоко замислен опит да се запази рационалното в рационализма, като поне донякъде се вземат „добрите уроци“ на сенсуализма и емпиризма. И. Паси, НКЕ, 145.
2. Книж. Чувствено отношение към света и живота, страст към удоволствията. При Ведбал пластичното извайване на живота е поразително. От хумористичните му стихове получаваме усещане за действителността, познание за първичния, житейски сенсуализъм на обикновения човек. З. Петров, СГМ, 18.
– От фр. sensualisme.