СЕНТ, сèнтът, сèнта, мн. сèнтове, след числ. сèнта, м. Остар. Цент. Бенко и Манило си правеха подробна сметка, преди да похарчат някой сент, и купуваха най-необходимото – хляб и приготвена на пакетчета супа. Ал. Бабек, МЕ, 242.

– Англ. cent.


Източник: Речник на българския език (онлайн)