СЕНТЕНЦИÒЗНО. Книж. Нареч. от сентенциозен; поучително, сентенционно. Тук даваме малък отбор от тази философия на поета [Гьоте], разпределяйки максимите или сентенциозно изказаните мисли по основни понятия, с посочване на извода. М. Арнаудов, Г, 171. Почна и да наместя по-хубаво на челото си червената кърпа. – С червена е по-добре, а с бяла прилича на болница – сентенциозно забеляза той. Д. Подвързачов и др., БК (превод), 165.