СЕНТЕНЦИÒЗНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от сентенциозен. За невежеството на учителите, бездарността на поетите, тъпоумието на публицистите и нравственото разтление и леността на калугерите той [Л. Каравелов] прибягва до сарказъм, който чрез градация на образите и сентенциозност на мисълта разкрива низостта на лицата. М. Арнаудов, ЛК, 637. Максимата е само извод, заключение, краен духовен продукт, който може и да е получен след дълга редица от силогизми и умозаключения, но чиято сентенциозност се поднася в най-чист вид, без никакви прибавки. И. Паси, ИМЕ, 63.