СЀНЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За сграда, стая, място и под. – който поради разположението си не се огрява от слънцето и е в сянка. В този притихнал сенчест дом живееше самотната жена. К. Калчев, ЖП, 370. Янков лежеше във всекидневната – тясна сенчеста стаичка, в която децата създаваха постоянен безпорядък. Ем. Станев, ИК III и IV, 313. Те си спомниха неволно за къщата му в най-тихата и сенчеста част на София. Д. Димов, Т, 260. // Който е на сянка, в сянка и не се огрява от слънцето през определена част от деня. Слънцето блестеше весело по стъклените витрини на магазините и в очите на хората, откъм сенчестите тротоари вееше лека прохлада. Д. Ангелов, ЖС, 10-11. Утринното слънце, блеснало в стъклата на прозорците, бе разполовило коридора на светла и сенчеста страна. Л. Галина, Л, 11. Изправен до широко отворения прозорец на кабинета си, старият банкер видя как един по един чиновниците излязоха от Банката и се източиха по сенчестата страна на улицата. Св. Бъчварова, ЗП I, 121.
2. За дърво, гора, стряха и под. – който прави, хвърля плътна, широка сянка. Дори и най-старите едва си спомняха, че някога тя беше едра сенчеста круша, с гъсти клони и трептящи листа. Кр. Григоров, Н, 124. Зад големия дворец са се прострели градини със сенчести дървета, отрупани с яркочервен и винен цвят. Т. Кюранов, АП, 79. И отново се носим по реката и съзерцаваме мирния бряг със сенчести гори. Н. Стефанова, РП, 15. Славка се прибра вкъщи, изми се хубаво и седна под сенчестата стряха. Ст. Марков, ДБ, 219. Сенчеста дъбрава.
3. Прен. За лице – който е с цвят по-тъмен от естествения си поради някакво заболяване или неразположение. Бледото сенчесто лице си връщаше кръвта, младостта. Ст. Даскалов, ЕС, 274.
4. Прен. За очи – които са без блясък, без искряща светлина. Тук вече има и бели проститутки с хлътнали сенчести очи. Св. Минков, ДА, 25. А колко жадни погледи открито / търсят нейните очи – / дълбоки, сенчести очи, които / тя свежда към земята... И мълчи. Бл. Димитрова, Л, 33.
5. Прен. Който е като сянка, неясен, мъглив. Противоп. ярък. – Явно е, че ти говориш за тия неща, които се показват отдалеч и се представят в сенчести образи – рече той. Ал. Милев, Д (превод), 284. Сенчест спомен.
6. Прен. Който е свързан с нелегално или полулегално производство и предлагане на стоки и услуги; сив. Може би изглежда като парадокс това, че в легалния бизнес и в държавния бюджет хронически не достигат пари, но едновременно с това сенчестият бизнес процъфтява. СбФСТ, 265.
7. Прен. Който е свързан с отрицателни качества и прояви или с трудности, нерадости, злини; тъмен, мрачен. Противоп. светъл. Нищо човешко не е чуждо на героите му [на Димитър Димов]. Но приближавайки се към сенчестите страни на човешката природа, той най-често умее да сдържи стихийните сили в тях и да внуши респект към човека. Б. Ничев, СБР, 97. Той носи изтънчената психика на човек, отрупан от скъпоценни камъни. Но изведнъж го сполетява лош сън и той вижда сенчестата страна на живота, попада в света на робите и гладните. З. Петров, СЛА, 147-148. Той познава не само слънчевите страни, но и сенчестите ъгли на живота. Той знае, че хората не са само ангели хранители, а са способни на коварство и подлост. М. Николов, ПП, 472.
8. Като същ. сенчестото ср. Разг. Тази част от някакво място, която е на сянка и не е огряна от слънцето. По върховете им [на буките], огрени от слънцето, снегът бе нежнорозов, в сенчестото под тях – синкав, и само по мъничките полянки – бял. В. Андреев, ПП, 3-4.
◊ Сенчеста икономика. Иконом. Производство и предлагане на стоки и услуги, което се извършва нелегално или полулегално, като се избягва (изцяло или частично) плащането на данъци, осигуровки и други задължения към държавата, осъществяват се финансови и стопански манипулации, заобикалящи закона, или се произвеждат незаконни стоки и услуги; сива икономика, скрита икономика, икономика в сянка. Политиците и държавните ръководители днес трябва да имат ясна представа за конкретните причини и мотиви за преливането на мнозина от новите предприемачи в сенчестата икономика. Й. Коев, П, 202.
– Друга (остар.) форма: сèнчаст.