СЀНЧИЦА ж. Умал. от сянка. Бориката цяла се преви над борчето да го защити. Все повече се накланяше над малкото, все по-близо разпъваше овехтелия си чадър – зàвет и сенчица да му направи. Н. Хайтов, ШГ, 207. Слушах я как говори задъхано – от бързане, но без сенчица враждебност. Б. Болгар, ОП, 146. Мале, мила майчице, / златна моя сенчице, / господ, мамо, да ти дава / да ми бъдеш жива, здрава. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 313.