СЕПАРАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който се извършва отделно, без участието и съгласието на друг, който е част от същото дело. Разпадането на двуединната империя [Австро-Унгария] ставаше все по-вероятно, но за да бъде постигнато, трябваше да се воюва до окончателна победа. Логичният извод бе – никакви сепаративни преговори. Ив. Илчев, БА, 245. Сръбският деспот, подмамен от значителните тактически отстъпки на турците, сключил с тях сепаративен договор, който се оказал фатален за по-нататъшните настъпателни действия на християнската коалиция срещу турците. Хр. Димитров, БУОС, 274. Католическата църква бързала да удовлетвори всички автономистки и сепаративни тежнения на българите. Т. Жечев, БВ, 192.
◊ Сепаративен мир. Полит. Договор за прекратяване на война, сключен само между някои от враждуващите страни. Заминала е делегация, която ще иска от англо-американците сепаративен мир. Д. Димов, Т, 524. Австрия сключила с Портата сепаративен мир в Свищов. В. Мутафчиева, КВ, 85.