СЕПАРАТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Книж. Стремеж към отделяне, обособяване, отцепване; отцепничество. Германската култура дължи до голяма степен своето разнообразие тъкмо на раздробеността на страната и на сепаратизма на местните владетели, които през тази епоха създават от резиденциите си средища на изкуството и науката. М. Бичев, АНВ, 352. И те, както другите замогнали се боляри, не пропускали възможността да се обявят за независими от търновския цар. Така сепаратизмът допринесъл за още по-голямото раздробяване на царството. П. Коледаров, ПГСБД II, 25. Свърши се със сепаратизма на отделните области. Грижите за отделни килийни училища се превърнаха във всенародно просветно движение. Ив. Хаджийски, БДНН І, 6. В днешния век на груб сепаратизъм, в днешния век на издребнял егоизъм, състраданието се явява като едно чувство, за което може да се говори, но което не се прилага. БД, 1909, бр. 8, 1.
2. Полит. Движение, обикн. на национални малцинства в многонационална държава, за политическо обособяване, отделяне и образуване на самостоятелна държава или на автономна област. Младотурската революция от 1908 г. и възстановяването на действието на конституцията не успяват да спрат разрушаващите империята тенденции на разпадане и национален сепаратизъм. Т. Евтимова и др., ЕР I, 162. Етническият сепаратизъм, радикализмът, тероризмът и миграционните процеси отдавна не са случайни явления, а влошаваща се тенденция и ежедневие. З. Крачунова, ДП I, 316.
– От фр. séparatisme от лат. separatus ‘отделен’.