СЕПАРАТЍСТ м. 1. Полит. Привърженик, последовател на сепаратизма (във 2 знач.). Сепаратистите се стремяха да откъснат тази провинция от Судан. Д. Илийски, С, 55. В действията на Андроник Тарханиот може да се търси и друга връзка – царете в Търново използват проблемите на византийските императори със сепаратистите от Епир и Тесалия. Пл. Павлов и др., ЗОБ, 98-99. Французкият министър-председател изрази страха си да не би в чуждестранния печат да се възползуват от тоя случай, за да сеят съмнение в държавната цялост и здравина на Франция. A местните власти тържествено прогласиха, че в Бретан няма сепаратисти, а има само шепа „безумци и престъпници“, които трябва да се уловят и накажат. П. Шатев, НМ, 48-49.
2. Книж. Лице, което се отделя, напуска дадена общност, група, поради несъгласие с нейните идеи, позиции, разбирания; отцепник. Те поискали да празнуват отделно от другите жители на София; и когато им казали, че духовенството трябва в този ден да направи служба за всички, а не за всяка партия отделно, тий казали, че ще си потърсят священици у католишката черква. За да не докарва работата дотам, Н. Блаженство Екзарха заповядал да се дадат священици на сепаратистите. Т. Икономов, Съч. IV, 199.