СЕПАРАТЍСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Полит. Който се отнася до сепаратист и до сепаратизъм. Наред с нарасналите сепаратистки стремления сред по-видните първенци за отслабването на централната власт и настъпилите структурни изменения в българската държава [през Средновековието], разбира се, допринесли и някои външни фактори. П. Коледаров, ПГСБД II, 115. Опитите за налагане на хинди окуражаваха сепаратистки тенденции и движения на юг, искания за откъсване от държавата. Т. Кюранов, АП, 40. Сепаратистки тежнения.
2. Книж. Отцепнически. Левски усетил по-отрано опасността, която идвала от анархистичните сепаратистки действия на Димитър Общи, повечето от които не били съобразени с конспирацията. В. Гюзелев, ИБ, 153.