СЕПАРЀ, мн. -та, ср. Уединено място за посетители в ресторант, сладкарница, увеселително заведение и под., което е частично изолирано от общия салон и скрито от останалите посетители. Само сепаретата, вградени в стените и устроени така, че любопитното око да не може лесно да проникне вътре, бяха отделени с дървени, нашарени с арабески вратички. Др. Асенов, СВ, 66. След малко влизаме в близката сладкарница и сядаме край масичката, закътана в едно от сепаретата. Б. Райнов, НН, 414. За три месеца доста нещо се бе променило [в кръчмата]. Нови полирани маси, плюшена завеса отделяше сепаре за по-видните гости. Р. Сугарев, СС, 56. По едно време Силвия предложи да седнем в някое от сепаретата, там било по-интимно. Н. Драганов, СбХС, 227.

– Фр. séparé ‘отделен’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)