СЀПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от сепвам и от сепвам се. Будилникът внезапно спря. Дамян не забеляза веднага това, но разбра от сепването на Драката. Той скочи като ужилен от леглото. Т. Монов, СН, 94. Филип не смееше да се помръдне, нито да се обади – едно сепване, едно невярно движение, и момиченцето можеше да полети надолу. Ем. Манов, БГ, 58. Някакво неволно вътрешно сепване ги обзе: дали пък няма да излезе вярно онова, с което ги плашеха чорбаджиите. П. Славински, ПЗ, 127.