СЀПКАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от сепкам и от сепкам се; сепване, стряскане, уплашване, изплашване. Усещах се как спя вървешком. Олюлявах се ту напред, ту назад и се ококорвах след всяко сепкане. Ц. Иванов, ДКВ, 44.
