СЀПНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сепна като прил. 1. Стреснат, изплашен. Вратите, вашите врати напразно вие ги заключвате, / вий няма никога – уви – да бъдете зад тях спокойни, / когато вслушва се нощта и вият сепнатите кучета. Ат. Далчев, П, 13. Тези „разбрани хора“ разправят на сепнатия везир желанията на народа. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 84.
2. Който изразява внезапно появило се смущение, изненада, безпокойство. Изскочи от таксито и нахълта в кабинета на началника, без да чука. Вътре се озова срещу три сепнати лица. – Кой сте вие? – остро попита мъж с униформа на пристанищните власти. В. Божилов, ХК III (превод), 287. След миг ей пак се чуят стъпки глухи. / – Кой там? – извиква близко сепнат глас. Ив. Вазов и др., ОЧ, 190.