СЀПНАТО нареч. 1. Стреснато, изплашено. След полунощ някой изтропа силно на външните врати. Аз скочих сепнато веднага. Д. Калфов, ПЮН, 130. Краят на тънкия камшик жегна кокалестия хълбок на коня и той, събуден от дрямката, сепнато вдигна глава. Ем. Манов, ДСР, 105. Кочо ме дръпна сепнато за ръкава и извика със сдавен глас. Ал. Константинов, БГ, 84.
2. Смутено, изненадано. – За какъв наистина ме мислите? Знаете ли, мога да ви целуна! – заплашително се приближи към мене. Аз се отдръпнах, премигайки сепнато. Бл. Димитрова, О, 41. Той спира сепнато на място, поглежда един миг надолу и тръгва плахо към мене. Д. Калфов, Избр. разк., 337. – Цялото село ще тръгне с теб… И дано! – погледна го тя с надежда и сепнато се извърна към прозореца. Ст. Даскалов, СЛ, 18.
3. Остар. Раздразнено, сърдито, троснато; сопнато. Дакито излезе пред бакалина, избърса си челото и каза сепнато: – А суд няма ли? Как смееш ти? Ив. Вазов, Съч. VІІ, 24. Един [от пътниците] ми поизвика нещо сепнато – хеке, меке. Ал. Константинов, БГ, 5. Аз му казах, че ние вече се познаваме. – Откъде? Кога сме се запознали? – отговори сепнато, като че го укориха в недобра памет. СбЦГМГ, 274.