СЕПТЀМВРИ, мн. няма, м. Деветият месец от календарната година. Септември се изнизваше и есента вече оголваше дърветата. Г. Караиванов, ЮМ, 147. Септември, най-хубавият месец на годината – слънцето топли, но не изгаря. Н. Драганов, ТМС, 91. В края на месец септември в планината настъпват тихи и топли нощи, изпълнени с особена тревожност. Ем. Станев, ЯГ, 108. Наближаваше краят на септември, тополите и старите кестени по софийските улици и булеварди бяха започнали вече да жълтеят. А. Гуляшки, ЗР, 276. Всичко писано от философи, поети – / ще се сбъдне! / Септември ще бъде май. Гео Милев, С, 47.
◊ Девети септември и (съкр. разг.) Девети. 1. Денят, в който през 1944 г. в София чрез държавен преврат (извършен от офицери и привърженици на политическия кръг „Звено“, в присъствието на съветски военни части) се установява управление на Отечествения фронт, подготвящо периода (до края на 1948 г.) на завземане на властта от Българската работническа партия (комунисти), на замяната на монархията с република и на началото на строителството на социализма. В надвечерието на Девети септември най-големият му син загина в бой с жандармерията. Кр. Григоров, Н, 137. Малцина писатели в нашата литература познават така добре военния бит и живот преди Девети септември както Людмил Стоянов. Е. Каранфилов, ВСЛ, 111. 2. Този ден, отбелязван всяка година като национален празник по време на социализма у нас (1944 – 1989 г.). В деня на празника Девети септември над града се носеше музика, песни и многохилядна възбудена глъч. П. Здравков, НПЕС, 73.
– От гр. σεπτέμβριος през лат. september. – Софроний Врачански, Неделник, 1806.