СЕПТЕМВРЍЕЦ, мн. -ѝйци, м. Участник в антиправителствените бунтове, избухнали на отделни места в България през септември 1923 г. Дядо умря една сутрин, когато първият сняг беше засипал хилядите гробове на септемврийците от 1923 година... Ив. Венков, ХКН, 18. Аз съм от старите септемврийци, дето се биха за народната свобода през двайсет и трета година. А. Каралийчев, НЗ, 158. След половин час двамата с Радан – докер от пристанището, септемвриец – висяха в малката бедна стаичка над плана на корабостроителните работилници. С. Чернишев, ЛО, 81.


Източник: Речник на българския език (онлайн)