СЕПТЕМВРЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до месец септември или е характерен за месец септември. Есента се промъкваше с първите септемврийски дни. О. Бояджиев, П, 116. Септемврийският ден се къпеше в червеникаво слънце и караше лястовиците да се гонят по криви и високи пътища. К. Петканов, МЗК, 247. Септемврийското небе светеше над града като огромен зеленикав стъклен купол. Д. Талев, ЖС, 105. Всичко това придава на котловината неописуема свежест и красота, ярко осветени от спокойните лъчи на следобедното септемврийско слънце. Н. Попфилипов, РЛ, 4. Септемврийският вятър виеше, пропълзяваше по изместените керемиди на къщурката, свиреше между тях и клатеше листака на ореха. М. Грубешлиева, ПП, 64. Ония сухи септемврийски нощи, / обсипаното със звезди небе / в спомените ми са живи още. Т. Харманджиев, П, 23.
2. Който става или е станал през месец септември. Подробни анализи на образователното дело Теофан Райнов прави в отчетите си като окръжен управител в Трън на септемврийската сесия на окръжния съвет през 1888 г. Пл. Божинов и др., БВО, 169. Септемврийски празници на културата.
3. Който се отнася до антиправителствените бунтове, избухнали на отделни места в България през септември 1923 г. Започват дивите септемврийски погроми. Пред тях варварството на кърджалиите и даалиите бледнее срамежливо. К. Странджев, ЖБ, 145. Най-сетне мълчанието наруши бай Никола, участник в септемврийското въстание. Кр. Григоров, Н, 143. Излишно е да се подчертава доблестта на Райко Даскалов в 1918, когато след септемврийските събития се озова между солунските гърци. Хр. Смирненски, Съч. III, 79. Никодим си няма стряха, / няма близки, няма дом – / всичко в пепел преобърна / септемврийският погром. К. Кюлявков, Xyд. С I, 160.