СЕПТЀТ м. Муз. 1. Музикално произведение за седем инструмента или за седем гласа. Биографите на Петко Стайнов споменаваха, че в ранните си години преди следването той е написал септет „Фантазия“. Но официално се считаше, че те, заедно с другия септет – „Легенда“, са изгубени. Култ., 2010, бр. 24, 5. През това време съчинил той [Бетховен] първите си струнни и инструментални съчинения, каквито са три сонати, няколко квартети, септети и двете първи симфонии. Библиот., 1904, кн. 4, 213.
2. Музикален ансамбъл от седем изпълнители. Работил в различни формации – в дует, трио, квинтет, септет, виртуозният акордеонист е неотразим, с перфектна техника, оригинална фраза и непредвидима импровизация. ЛВ, 2003, бр. 39, 7. Струнен сепстет.
– От нем. Septett от лат. septem ‘седем’.