СЕРÀ, -èш, мин. св. срах, несв., непрех. и прех. Разг. Грубо. За човек или животно – изхвърлям изпражнения през ануса. Забравихте вий кога серяхте по дворовете, щото не знаехте какво е това нужник... Б. Пенчев, ТК, 36. – Срало пате на ледец, вдигнала се парица… Л. Дилов, ПО, 109. Кога гойно срах, кога кола минаха. Послов., БНТв ХІІ, 216. Къде пикне, тутун никне, / къде сере, тутун бере. Нар. пес., СбВСтТ, 1065.
◊ Да ти сера в (на) нещо. Разг. Грубо. За изразяване на пренебрежително, неуважително, неприязнено отношение към някого или нещо. И нека се гордеят и пазят честта съмишлениците на кръвопиеца прочут звяр Балабанджия Ахмедаа. Да му сера на костите и на зъбите черни. М. Кънчев, В, 102. – Любак, от какво е болен този човек? – Как от какво – отвърнах с усмивка, – не разбра ли? От туберкулоза! – Ух! Да ти сера на мутрата! Н. Драганов, ХБ, 394. Кой ми сра в гащите. Диал. Грубо. Употребява се за човек, който обвинява другите за нещо лошо, което той сам е извършил или е причина то да стане. Сера в паницата, от която сърбам (ям). Диал. Грубо. Отнасям се зле, върша лошо на тези, които ми дават прехрана. Сера лайна. Простонар. Грубо. Говоря неверни, измислени работи, неща, които нямат нищо общо с истината. Сера си на късмета. Разг. Грубо. Сам ставам причина да претърпя неуспех, да загубя. Срах на метено<то>. Вулг. Обърках, оплесках, развалих нещо, тъкмо когато е било оправено, уредено, нагласено. – Пак сте срали на метеното! Какви хора, бе, не уважават труда ми! Море, 2015, бр. 2, 70.