СЕРАСКЀРИН, мн. сераскèри, м. Простонар. Сераскер. Необходимото количество шаек за направата на антерии, потури и аби за трите вида войски, изпратени напоследък в Румелия под командата на румелийския валия и сераскерин Негово Превъзходителство Мехмед Решид паша, се набавя чрез надлежните кехаи на тукашния абаджийски еснаф. П. Дорев, ДТДА I (превод), 166. Сега Кехая Мехмед, сераскеринът на крайдунавските земи, в тоя същия дворец посреща християните. Ст. Ботьов, К (превод), 197. Посланството се е установило вън от града, в полето, дето наблизо е бил и станът на сераскерина. Тук посланикът и сераскеринът си разменили визити и подаръци. СбНУ VІ, 121.