СЕРАСКЀРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до сераскер. Всичко, щото аз видях от тая турска архитектура в Цариград, никак не ма задоволи. Погледнете например зданията на сераскерския мегдан и ще да видите насякъде неправилност и безвкусие. С, 1872, бр. 42, 335. Синове, на които е открито най-богато и най-широко поприще, на които има шанс да се възвишат на чин даже везирски и сераскерски, вижте на какви учители и наставници сте ги предали. СбНУ ХІІІ, 379.