СЕРАСКЀРСТВО, мн. няма, ср. Истор. 1. В Османската империя – длъжност на сераскер.
2. Военното министерство на Османската империя през XIX в. Юсуф паша усети да го напада гняв, злоба. Нека вървят по дяволите, всичко да върви по дяволите; и сераскерството, и везирството, и султанът, и войската! В. Мутафчиева, ЛСВ І, 132. Уверяват, че за доставяние на припасите на тези войски сераскерството направило вече контракти. Мак., 1868, бр. 37, 149.
3. Сградата, където се помещава това министерство. Сутринта на 16 юни той беше обесен на едно дърво пред сераскерството. Д. Кънчев, ИВ (превод), 425.