СЕРАФЍМ м. Рел. В християнската религия – ангел от висш чин, който принадлежи към първата триада от деветте ангелски чина, безплътно свръхестествено същество, изобразявано с шест крила. Поп Никодим думаше, че невидими ангели серафими с огнени мечове му помагали в битката. Ив. Вазов, Събр. съч. ХVIII, 1978, 101. Апокрифните текстове разполагат Господ в неръкотворен престол, заобиколен и пазен от безчетно войнство херувими и серафими, непрестанно пеещи песни за възхвала. Б. Петкова, НЗХ, 90. Убий ме, но не мога да си представя, че тъкмо ти се разхождаш чинно из райската градина сред херувими и серафими. Ем. Манов, В, 9. Господ си гледа небесата, серафимите и херувимите, земята хич и не поглежда. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 171-172. От двете страни на св. Богородица са изобразени два шестокрилати серафими. Мак., 1868, бр. 39, 155.
– От евр. seraphim ‘пламенен’ през гр. σεραφείμ. – Софроний Врачански, Неделник, 1806.