СЕРАФЍМЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от серафим. Лежа на пода върху дебел губер, дяконът ми чете за здраве, а хората стърчат и тъй ме притискат, че не мога да видя нашия таван, отдето сладко ми нашепват и зоват серафимчета. Ем. Станев, А, 10.
2. Прен. Много кротко, добро или много хубаво дете. Хубавичко детенце беше Лила, херувимче и серафимче беше и като ангел се смееше! Л. Каравелов, Събр. съч. I, 416. Русокосото и синеоко серафимче беше очевидец на тая драматическа сцена; със сълзи на очи то [братчето] се завърна дома си и съобщи печалната новина на Маргарита. Ст. Заимов, АУ, 487.