СЕРАФЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е подобен на серафим или е като у серафим; серафически. Не вкусих аз в живота отдих / и жаден сълзите си пих! – / таз сянка, с облик серафичен, / следеше, с поглед безразличен, / как мрях, убиван всеки миг. Т. Траянов, Съч. ІІІ, 118.
2. Прен. Възвишен. Там, дето свършва Яворов, почва Траянов. Щом чистата, серафична любов не съществува в реалността, той сам ще създаде нейната реалност. Злат., 1928, кн. 10, 460. Шели се противопоставя на Ленау: чистият възторг, серафичният идеал на сърцето побеждава скептицизма на разума. М. Арнаудов, ЖТИ V, 63.