СЕРАФЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Серафичен. Войниците викаха „ура“ и гледаха княза с екстаз като някое серафическо видение. С. Радев, ССБ ІІ, 219. Тя [поетесата] беше обладана от нещо като серафическа доброта ли, правдолюбие ли – някаква грижовна воля. ЛВ, 2011, бр. 39-40, 5.
СЕРАФЍЧЕСКИ нареч. Книж. Серафимски. Понякога чувам да говориш в своето мълчание: оставай сляп и глухоням пред серафически прекрасната хубост на девата... К, 1921, бр. 5, 3.