СЕРБЀЗ неизм. прил. 1. Разг. Дързък, предизвикателно смел, наперен; сербезлия, курназ, курназлия. Ние те смятахме за мек човек като прана вълна, а май си бил сербез – намигна Илка. Кр. Григоров, ПЧ, 98. – Ти си винаги сербез, зная – с нескриван подбив го прекъсна мама. Ст. Чилингиров, ХНН, 189. Една сербез мома бързо, бързо плете между босите крака белите поли. Д, 1891, кн. 11-12, 529. Хай гиди сербез Марийка! / Тя са от никого не бои. Нар. пес., СбНУ ХХІІ-ХХІІІ, 95.
2. Диал. Нападателен, рязък, заядлив; серт. Сербез беше нашият кмет. Заял се с нашенци: бой, тояги, скубене на коси и разни ми ти там дивотии. Ив. Хаджимарчев, ОК, 401. – Хаджи – каза мрачно Кара Стоян, – казах ти: пари от тебе аз няма да взема. – Много си сербез ти, Кара Стоян... Лесно се палиш. П. Константинов, ПИГ, 77. Че какво пък ти е сторила царщината? – Какво ли? Такова, което, ако ми го направеше други, щях да му разбия муцуната… – Ти си винаги сербез, зная. Ст. Чилингиров, ХНН, 189.
3. Диал. Свободен. „Много си сербез.“ А сербез значеше „свободен“. Вл. Свинтила, СЗЗ, 262. Чепеларските християни толкова били сербез (свободни), че почти не чувствали вековното турско иго. Н. Хайтов, П, 134.
4. Като същ. сербез м., сербези мн. Диал. Дързък, предизвикателно смел, наперен човек; сербезлия. – Кой каквото ще да казва, ама аз моите лясковчани си ги обичам, че са юнаци и сербези. Ц. Гинчев, Избр. пр I, 178. Тръгнали ми са тръгнали / боянските ми ергени, / боянските ми сербези, / млади войници отиват. Нар. пес., СбВСт, 710. Мамо мари, не жени ма / тази зима, таз година! / Да похода, да полиба / ергените, сербезите. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 160.
– От перс. през тур. serbes, serbest ‘свободен, независим’.
СЕРБЀЗ нареч. Разг. Дръзко, с предизвикателна смелост, наперено; курназ. Тръгвам за обществената [безопасност], ала стъпвам по-сербез. Показвам писмото на стражаря и долагам, че искам лично да го предам. Н. Хайтов, ДР, 145. Ха, рекох си, не е чиста тази работа. Ставай, викам по-сербез, той изпълзя отдолу и започна да плямпа. В. Нешков, Н, 78. Марко малко настрана застана / и сербез продума: / „Ой те тебе, Сандо мустакати, / Марко отговор ще ти изпрати / не на вересия“. Хр. Смирненски, Съч. ІІ, 185.