СЕРБЕЗЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Разг. 1. Сербез (в 1 знач.); курназ, курназлия. – Един, като го пленили след бой, попитали го какъв е. А той – сербезлия, наперено извикал: „Командир на отред“. Т. Харманджиев, КВ, 168. – Знаеш ли я неговата хазяйка, Хюсеин, оная, сербезлията гяурка?... Найда! Виждал ли си я? – Да, известна ми е – каза Хюсеин. Ст. Дичев, К, 125.
2. Като същ. сербезлия м. Дързък, предизвикателно смел, наперен човек. Пребили бяха един акцизен заради коня и един овчар, че беше им отказал чеверме да им пече, и оттогава на сербезлиите все името на Али Бекира им беше в устата. Н. Хайтов, ДР, 44-45.