СЕРБЕЗЛЪ̀К, мн. -ци, м. Разг. 1. Само ед. Дързост, предизвикателна смелост, напереност. Имаше си Ковача отдавна жежко желание на сърцето и студена мисъл в главата – щеше му се да опита, ама в истински бой, колко е сербезлъкът и юначеството на сина му. Г. Манов, КД, 28. И тогава кое за смях, кое от сербезлък, кое нужда ради, започнаха при нас едни особени „подвизи“. П. Незнакомов, ЖВ, 44. – И да ти кажа ли кой е днес най-големият враг на България? Не е Русия, а нашето българско безумие, нашият несвестен инат, не по мярката на силите ни сербезлък. В. Геновска, СГ, 509.

2. Дръзка, предизвикателно смела постъпка. Димо Яламов, буйна глава из Габровските колиби, веднага препоръча да ударят хазната, но Цвятко Караджов се опъна: – Ритам ви аз сербезлъците и юнашкото племе. Думи са това и празни масали. Ц. Родев, Т, 80.

Продавам сербезлък (сербезлъци). Разг. Неодобр. Върша нещо предизвикателно, показно, за да се представя пред другите като много смел, силен, като герой. – Сербезлък ще ми продава. Елементарни понятия си няма тоя субект! – Офицерът отново хвана Костадин за куртката и се опита да го потегли към себе си. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 267. Ала беше палаво, диво, сербезлък продаваше и с това си вадеше хляба. Ако трябваше да се набие някой или уплаши, или убие – него пращаха. Н. Xайтов, ДР, 83.

– От тур. serbazlık. – Друга (диал.) форма: сербезлѝк.


Източник: Речник на българския език (онлайн)