СЕРВЍЗЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от сервиз1. Той се обърна на въртящото столче внимателно, с движенията на скъперник размести порцелановото сервизче за кафе и ми подаде една чинийка. Вл. Зарев, Х, 38. – Едно сервизче да си купиш! – превключи скоростния лост таксистът. – Биричка да си поркаш в неделя! Ч. Шинов, ПВ, 41.
СЕРВЍЗЧЕ2, мн. -та, ср. Умал. от сервиз2. Обиколи половината град, но сервизче за електроуреди не откри! Д, 2015, бр. 127, 17.