СЕРВЍЛНИЧЕНЕ ср. Книж. Неодобр. Отгл. същ. от сервилнича; раболепничене, раболепстване, угодничене, лакействане. Не липсват и официални изявления, интерпретиращи темата за ниското доверие, с което се ползва Иларион заради прословутото си скъперничество и заради прекомерното си сервилничене пред светските и духовните власти. В. Бонева, БЦД, 463.